Чичен итца - мистика и енергия
Чичен итца означава "на входа към кладенеца Ица" и е сред най-посещаваните археологически забележителности в Мексико. Едно от новите седем чудеса на света, паметник е на ЮНЕСКО. Градът се намира близо до град Писте, на около 125 км или 2 часа и полвина път от Канкун, и е преоткрит преди повече от 100 години, обрасъл и погълнат от джунглата. Комплексът се състои от стъпаловидни пирамиди, обсерватория, храмове, колонни аркади, игрище и други структури, които са били свещенни за Маите и главен център на империята им в Централна Америка между 750 до 1200 пр. н.е. Огромен и невероятен комплекс, който разкрива много от живота на Маи, Толтеки и другите племена/народи и техните живот, традиции, вярвания, наблюдения и тълкувания за вселената, както и за силната връзка с техните наблюдения на небесните тела над полуостров Юкатан. Най-отличаващият се монумент е храма на Кукулкан висок 30 м, познат още като Ел Кастило(Замъкът от Исп.), тази невероятна стъпаловидна пирамида демонстрира познанията и значението на астрономията и голямото й въздействие върху живота на Маите както и на Толтеките на по-късен етап, пирамидата всъщност е огромен календар на Маите. Всяка от четирите страни на пирамидата има 91 съпала плюс върха на платформата правят сбор от 365 за всеки от дните според Слънчевата година на Маите, има 52 вертикални панела(за всяка седмица от годината, както и 18 тераси за 18-те месеца от религиозната им година). Един цикъл от календара на Маите съдържа 52 години. Създаването на 365 дневния календар е едно от постиженията на Маите, също така невероятното преживяване, което може да се наблюдава само два пъти в годината(21 Март и 22 Септември), описващо - пролетното и есенно равноденствия, змия "слизаща" към Земята разположена от двете страни на голямото стълбище на пирамидата. Ако сте отседнали близо да руините, може рано сутрин да се насладите на комплекса преди да се пренасели с постители преиждащи от всички посоки, вечер има и светлинно шоу. По време на едно от предишните ми посещения пирамидата беше отворена за посещения отвътре и имах възможността да се поизпотя(климата е тропически, със средни температури около 34ºC) по влажното и стръмно вътрешно стълбище, както и по външното стълбище водещо до върха на пирамидата където е разположена и можеше да се види статуята на ягуар (изработена от Жадеит с очи изработени от Нефрит и двата минерала са разновидност на минерала Жадеит)- като пазител на храма, но сега заради огромния "отпечатък", който туристите оставят след себе си, пирамидата е затворена за изкачване отвътре и отвън. Нефритът между другото, е бил по-ценен от златото за Маите, той е на първо място и в скалата на ценностите им. Откривали находищата му с помощта на магьосник. Използвали са го за инструменти и оръжия заради твърдостта му, също и за направата на бижута и ритуални украшения. Ягуарът е бил свещенно животно и са го почитали като божество(думата "Ягуара" произхожда от индианските езици в Южна Америка и означава „убиецът, който побеждава жертвата си с един скок.” В близост е разположена обсерваторията наречена още Каракол(от Испански - охлюв), заради спираловидното си стълбище, завършена около 700 г пр. н.е., върху която в последствие е достроена кръглата кула за наблюдения, която е отчасти запазена и до днес, и разкрива значението на астрономията за Маите и познанията им, давали възможност да наблюдават и предвиждат слънчеви затъмнения и други астрономически събития, които са били жизнено важни за тяхното съществуване. Това е изкючителен град, невероятна амалгама изпълнена с енергия и мистика от цивилизациите на Маите, народа на Теотиуакан, Толтеки и другите народи населявали тези земи. Имали само няколко източника за водоснабдяване - огромни кладенци, ествено образувани в скалите. Има сведения, че млади момичета са били хвърляни живи, в най-големите кладенци като част от церемонии по жертвоприношения към почитания от Маите - Господ на дъжда, който според вярванията им живеел в дълбините на кладенците. Има много свидетелства за жертвоприношенията сред намерените кости и накити носени от девойките и могат да бъдат разгледани в изложените експозиции в музеите, един от които е до входа на комплекса. Сакралният "Ценоте" е най-големия естествен кладенец в целия комплекс с диаметър 60 метра, обграден с отвесни 22 метрови стени използван освен за водоснабдяване и за ритуали, в момента атракция за развлечения, където може да се гмуркате и плувате на воля. Огромното игрище е най-голамото открито в двете Америки, с размери 168 м дължина и 70 м широчина. Отборите са били само от мъже, с по двама или трима играчи всеки. 8 метровите стени обграждащи успоредно игрището има по един каменен кръг, през който играчите е трябвало да прокарат кожена топка с размери от 10 до 30 см и тегло между 0,5 до 3,5 кг. Ръцете не е било разрешено да се използват, останалите части на тялото са били предпазвани с кожи заради теглото на топката и бруталността на самата игра, често за играчи са използвали победените в битки племена. По време на тези ритуални игри загубилия отбор често са били избивани, а капитана им бивал обезглавяван, в чест на боговете и вярата в прераждането. В единият край на игрището е разположена тронна платформа за императора, от която се вижда и пирамидата. Чичен итца е бил нещо повече от религиозен и церемониален център, бил е сложен урбанизиран и търговски център на целия полуостров Юкатан, но след векове на просперитет, този великолепен град мистериозно е бил обезлюден без видими причини или доказателства сочещи причините за изоставянето му, според някои учени в последствие на войни, засушаване и харанителна криза. Въпреки разпада, Маите са се запазили и до днешно време като в момента потомците им наброяват около 6 милиона души. Чичен итца е най-известния, най-впечатляващия и най-посещавания архитектурен паметник от цивилизацията на Маите в Мексико, оставил несъмнено голям отпечатък в историята.
